Диагнозата бактериална вагиноза, какво трябва да знаем
Бактериалната вагиноза е една от най- често срещаната форма на вагинално възпаляване при жените. Представлява полимикробна вулво- вагинална инфекция, предизвикана главно от анаеробни микроорганизми, които водят до дисбаланс във флората на влагалището и понижаване количеството на лактобактериите, които са полезните влагалищни бактерии.
Най- честият причинител на бактериалната вагиноза е Gardnerella vaginalis ( в над 95 % от случаите ), следвана от Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealiticum, Peptostreptococcus и други. При нормални условия съотношението на анаероби към аероби в женското влагалище е от 2 до 5 : 1. При бактериална вагиноза количеството на анаеробите е значително повишено и съотношението им към нормалните лактобацили може да достигне от 100 до 1000 : 1. Средно 1 на всеки 4 жени страда поне веднъж годишно от вагинален дисбаланс, за това често тази инфекция се нарича и селф инфекция. Провокиращи фактори за развитието на бактериална вагиноза са продължителна менструация, използването на тампони, вагинални душове, спермицидни, или хормонални препарати за вагинална употреба, бременност, честа смяна на сексуалните партньори, употреба на широкоспектърни антибиотици и др.
Инкубационният период за появата на клиничните симптоми е от 5 до 10 дни. Мъжете нямат оплаквания, но са преносители на инфекцията, тъй като анаеробите имат способност да се задържат в уретрата. Оплакванията, които жените най- често съобщават са свързани с появата на по- обилен вагинален флуор, придружен с дискомфорт, а в повечето случаи и с неприятна миризма, която те оприличават на миризма на развалена риба. Тя обикновено се засилва след полов контакт, заради алкалната среда на семенната течност, която предизвиква освобождаването на летливи алкални амини от влагалищното съдържимо на които се дължи тази специфична и доста неприятна за жените миризма от влагалището. Пациентките съобщават и за зачервявания на вулвата, дизурия ( болезненост при уриниране ), диспареуния ( болезненост при полов контакт ). Когато инфекцията е с по- голяма давност се стига до почти пълна липса на лактобацили във влагалището и вместо засилено вагинално течение се появява влагалищна сухота, която е главната причина за диспареуния.
Диагнозата се поставя на базата на добре снетата анамнеза и на микробиологично изследване на влагалищен секрет взет по време на гинекологичен преглед. Независимо, че понякога диагнозата може да се постави и само по анамнестични данни на пациента е задължително да се направи микробиологично изследване от взетия влагалищен секрет. Има няколко основни диагностични критерии, които поставят диагнозата бактериална вагиноза. Това са:
- Сивкав, хомогенен флуор от влагалището, който понякога е много обилен и воднист.
- Алкално влагалищно pH над 4.5. Нормалното pH на влагалището е около 4.2- 4.5. Повишената алкалност на средата се дължи на факта, че анаеробните бактерии създават един биофилм покриващ влагалищната лигавица, който води до намаляване на лактобацилите на Дьодерлайн, синтезиращи водороден пероксид необходим за поддържане на киселото pH на влагалището. В резултат на това влагалищното pH става алкално, което е важно условие за допълнителното размножаване и развитие на анаеробните микроорганизми.
- Позитивен аминен тест. След накапване на секрета с 10 % КАЛИЕВА ОСНОВА ( КОН ) се отделят летливи амини с неприятна миризма на развалена риба.
- Наличието на clue sells. Това са епителни клетки от влагалището ,които са покрити с гарднерела вагиналис и други анаеробни микроорганизми. Откриването им във вагинален секрет е сигурен признак за наличието на бактериална вагиноза.
Диференциалната диагноза на бактериалната вагиноза се прави с трихомониаза и вагинална кандидоза, но ако има наличие на поне три от критериите, диагнозата е сигурна.
Лечението на бактериалната вагиноза е продължително и изисква упорство от страна на пациентката. Лекува се и партньора, защото мъжете са преносители на инфекцията дори и да нямат субективни оплаквания. Лечението е свързано с прием на препарати съдържащи Метронидазол от двамата партньори, съчетано с приложението на продукти съдържащи метронидазол за вагинално приложение. Лечението се продължава с приложение на лактобацили под формата на вагинални глобули. Поради упоритостта на инфекцията е необходимо курса на лечение с лактобацилите да продължи поне три месеца след менструация ( за около седмица след приключване на менструацията ), за да може да се възстанови влагалищната флора. Прилага се и пробиотик за перорано приложение. След края на лечението е препоръчително да се направи контролно микробилогично изследване на влагалищния секрет. Всяко съмнение от страна на жената за наличие на вулво- вагинално заболяване налага консултация със специалист и е абсолютно противопоказано самолечението, което в повечето случаи задълбочава, или влошава първичната инфекция.
