След анаеробния колпит, като втора най- често срещана причина за възпаление на външните полови органи и влагалището е гъбична инфекция- кандидоза. Възпалението се предизвиква от микотични микроорганизми и се проявява с периоди на обостряния и ремисии в зависимост от имунната система на жената и равновесието във влагалищния й микробиом.
Познати са над 400 вида гъбични микроорганизми патогенни за човека и животните. Най- често срещаният техен представител и причинител на вулво-вагинална кандидоза е диморфната гъба с псевдомицеларна и дрождеподобна форма от род Candida- Candida albicans. Около 80% от вагиналните гъбични инфекции са причинени именно от този род гъба, следвана от Candida krusei, Candida tropicalis, Candida glabrata и други.
Микотичната ( гъбична ) инфекция се предава по два начина- автогенно- по съседство ( от гастроинтестиналния тракт, или от кожни лезии ) и екзогенно- по полов път. Женското влагалище осигурява оптимални условия за развитието на микотичните микроорганизми, особено когато pH на средата е леко променено. Нормалното pH на здравото влагалище е кисело и е от 3.5 до 4.2 pH. Предразполагащи състояния повишаващи риска за развитието на гъбична инфекция и промяна на киселинността на влагалището са:
- Пубертет.
- Менопауза
- Бременност
- Обменни заболявания- затлъстяване, диабет, нерационално хранене
- Състояния, които водят до обща и локална имуносупресия- например употребата на широкоспектърни антибиотици, стероидни хормони, вроден или придобит имунен дефицит.
- Употребата на хормонални контрацептиви също може да увеличи риска от микотична инфекция, тъй като някои препарати променят pH на влагалищната среда. Честа употреба на спермицидни гелове след полов контакт също променя
- Понижен локалният имунитет ( имунитетът във влагалището ) Понижава се по време на менструация
- При дефицит на витамини С, В1 и В6
- При повишена консумация на захарни изделия, както и проблеми с кръвната захар
- Наличието на вътрематочен песар ( спирала ) също понижава локалния имунитет и способства развитието на гъбични и други инфекции във влагалището. Конецът на спиралата, който се подава през цервикалния канал е предпоставка за възходящи инфекции от влагалището към матката. Жени с поставена в матката контрацептивна спирала трябва поне веднъж на 6 месеца да правят микробиологично изследване на влагалищния си секрет.
- Хипотиреоидизъм
- Честа смяна на сексуалните партньори води до дизбактериоза, както и кандидоза във влагалището.
Гъбичните микроорганизми са причина за поява на възпалителен процес в лигавиците, или дермата на влагалището и вулвата, като предизвикват оток и засилена ексфолиация на епителни клетки. Хипертофията и вазодилатацията на съдовете на мястото на възпалителното огнище води до активиране на локалния имунитет, което е свързано с повишено натрупване на левкоцити и плазматични клетки.
Клиничната картина на гъбична инфекция при жените е свързана с поява на умерен до силен генитален сърбеж, парене, специфичен генитален флуор с вид на пресечено мляко, дизурия ( болезненост при уриниране ), диспареуния ( болезнен коитус ). Мъжете обикновено нямат оплаквания, тъй като мъжката уретра е с алкално pH и не създава подходящи условия за размножаването на микотичните микроорганизми. Възможно е обаче след полов контакт с жена с гъбична инфекция мъжете да получат зачервяване и сърбеж по glans penis. Състоянието се нарича контактен баланит и за предотвратяване на симптомите е достатъчно измиване с чиста вода непосредствено след коитус. Ако те не отшумят, или се засилят, тогава трябва да се направи консултация със специалист, който да изпише лечение. Най- често се изписват кремове от групата на имидазолите за външно мазане, но те могат да се съчетаят и с антимикотични препарати за перорално приложение.
Субективните оплаквания на жената са причината тя да потърси помощ от специалист акушер- гинеколог. При оглед на външните полови органи прави впечатление, че те са еритемни ( зачервени ) и едемни ( оточни ) със следи от разчесвания дължащи се на засиления сърбеж. Огледът със спекулум допълнително потвърждава диагнозата. Влагалищните стени са едемни, зачервени, с обилен флуор с вид на пресечено мляко, който може да има белезникав, или жълто- зелен цвят, ако инфекцията е д по- голяма давност. Налепите по влагалищните стени в началото на инфекцията се отделят лесно. Миризма при вагиналната кандидоза обикновено няма освен ако инфекцията не е комбинирана с други причинители. Независимо, че диагнозата се поставя лесно след добре снетата анамнеза за субективните оплаквания на пациентката и след гинекологичния преглед, лекарят е длъжен да вземе вагинален секрет за микробиологично изследване, тъй- като в 20% от случаите гъбичната инфекция може да не е причинена от Candida albicans, или да включва няколко микроорганизма в хода на инфекциозния колпит.
След излизане на резултатите от взетите изследвания се избира подходящото лечение, като най- често то е комбинация от препарати за орална и вагинална употреба. Препаратите, които се изписват са от групата на имидазолите и триазолите под формата на кремове, глобули, лосиони, тампони, таблетки и други. Важно е, когато се изписват антиобиотични препарати за лечение на други заболявания те да бъдат комбинирани с пробиотик, който да се приема два, три часа преди, или след антиобиотика, както и с антимикотик за през устата. Спазването на тези правила значително намалява риска от развитие на микотични инфекции, особено сред пациентки с анамнеза за хронично рецидивиращи такива. Независимо, че гъбичните инфекции са безобидни на пръв поглед, те нарушават равновесието във влагалищния микробиом и е желателно след лечение по повод на каквато и да било вагинална инфекция да се направи поне един курс на лечение с глобули съдържащи млечно- кисели бактерии. Вагиналната екосистема е част от микробиома на жената и всеки случай на дисбаланс трябва да бъде възстановен. При всяко колебание от страна на жените, че имат гъбична, или друг вид инфекция, трябва да потърсят своя акушер- гинеколог. Самолечението не се препоръчва, понеже в повечето случаи влошава основното заболяване и може да навреди на възстановителния период след това.
