Единична пъпна артерия, или липсата на една от двете пъпни артерии в състава на пъпната връв е най- често описваната аномалия на пъпната връв. Нормалната пъпна връв представлява тръба от еднореден амниален епител изпълнена с Вартониева пихтия. Тя съдържа три кръвоносни съда- две артерии и една вена. Пъпната вена носи оксигенираната кръв от плацентата към плода, а по артериите преминава деоксигенираната кръв от плода към плацентата. Други съдове в състава на пъпната връв няма- нито vasa vasorum, нито лимфни съдове. Вродена липса на пъпна връв се нарича acordia и е несъвместима с живота. При около 1% от бременностите пъпната връв има само два съда- една артерия и една вена. Състоянието се нарича вродена липса, или хипоплазия ( недоразвитие ) на пъпната артерия и се среща в по- голям процент при плодовете от мъжки пол.

Наличието само на една пъпна артерия може да е вследствие на:

 

  • Вродени аномалии, деформации, делеции. Среща се при тризомия 13, синдром на Едуардс, синдром на Ловри- Маклейн, синдром на частична тризомия 18, при остеогенезис имперфекта и други.
  • При болести на ендокринната система на майката. Честотата е по- висока при жени с диабет, както и при такива които имат проблеми с обмяната на веществата, или малабсорбционен синдром ( болест на Крон, глутенова ентеропатия, недоимък на лактоза и други).
  • При многоплодна бременност риска единият от плодовете да има аномалия в съдовете на пъпната връв е по- висок.
  • Тератогенно въздействие в ранен срок на бременността оказва използването на по- високи дози кортикостероиди, допаминови агонисти- бромокриптин, тютюнопушене, наркотици и други. Тези екзогенни нокси могат да доведат до хипоплазия на една от пъпните артерии.

Установяване наличието на една пъпна артерия ехографски, може да стане най- рано в 12-та гестационна седмица, но с помощта на конвенционална ехография този процент е едва 40 на 100 от случаите. За да се установи дали има аномалия в пъпната връв на плода по време на биохимичния скрининг трябва да се проследи пъпната връв с помощта на Доплерова ехография. Пътят на умбиликалната артерия от таза на плода- от двете страни на пикочния мехур, по предна коремна стена и влизането й в състава на пъпната връв може да бъде проследен ехографски по този начин. От двете страни на пикочния мехур, трябва да се сканират две артерии, които влизат в състава на пъпната връв. Установяване наличието само на една пъпна артерия е показателно за диагностициране на тази аномалия. По- често има вродена липса, или хипоплазия на лява умбиликална артерия на плода.

В някои случаи едната от двете пъпни артерии търпи обратно развитие- регресия. Това може да доведе до тромбоза, или тромбемболични усложнения в плацентата, което да е причина за хемодинамични нарушения в притока на кръв към плода. Този процес поставя бременността и плода в състояние на голям риск. Нарушаване на кръвотока на плода в комбинация с наличие на единична пъпна артерия, може да доведе до множествени аномалии в развитието на плода вследствие на съдовата недостатъчност и хипоксията.

В около 80% от случаите на вродена липса, или хипоплазия на една от умбиликалните ( пъпните)  артерии, родените деца са изцяло нормални и здрави. Единствената пъпна артерия може да поддържа нормална бременност ако липсват други ултразвукови данни за аномалии на плода. Лекарят може да препоръча на родителите на направят генетична консултации, или амниоцентеза с цел отхвърляне на предполагаемите генетични синдроми комбинирани с този вид патология на пъпната връв. Ако лекарят, който проследява бременността установи ехографски наличие и на други несъвместими с живота дефекти в развитието на плода, бременността може да бъде прекъсната по медицински показания. Ако няма наличие на друга патология, то бременността продължава до термин. При наличие на една пъпна артерия е възможно раждането на по- малък на тегло плод независимо, че е роден на термин. Понякога е възможно да се установи и интраутеринна ретардация ( вътрематочно изоставане ) на плода. Преди да се предположи, че причината за ретардация е единичната пъпна артерия, лекарят трябва да изключи всички други възможни причини за ретардация както от страна на плода, така и от страна на майката. Ако се даде ход на нормално раждане, е възможно да има късни, или променливи децелерации на плода регистрирани на кардиотокографския запис и дължащи се на пъпната аномалия. В такива ситуации обикновено се преминава към оперативно родоразрешение. Някои новородени могат да развият постнатални уроинфекции.

Около 20% от случаите свързани с аномалия в състава на пъпната връв протичат с комбинация и от други аномалии на плода. Такива най- често са аномалии в пикочо- половата система, сърдечно съдовата система, опорно- двигателния апарат, храносмилателния тракт, нервната система. Единична умбиликална артерия може да бъде свързана с поява на кистозна бъбречна дисплазия, синдрома на Потър и Мекел. Последните две аномалии се дължат на механично запушване на пикочните пътища, което причинява кистозна бъбречна дисплазия и често се асоциират с хипоксията, която съпътства пъпната аномалия. Поради риска от сърдечни малформации дължащи се на интраутеринната хипоксия, пациентката може да бъде консултирана със сърдечно съдов специалист, който да направи фетална ехокардиография на плода и да определи дали развитието на феталното сърце съответства на гестационния срок. Тежките и множествени поражения на плода дължащи се на пъпната патология са летални.

Поставянето на диагноза единична пъпна артерия не винаги е свързано с тежки и летални фетални малформации. Това трябва много внимателно да бъде обяснено на родителите. Ехографското изследване на плода е задължителна част за правилното проследяване на всяка бременност и е неоходимо да се прави поне веднъж месечно.