Интерменструално кръвотечение е кървенето извън периода на менструацията. Менструалният цикъл обхваща периода от една менструация до друга и се дели условно на четири фази, всяка от които продължава по седем дни. Това прави продължителността на менструалния цикъл средно 28 дни, като може да има вариации от 21 до 35 дни. По средата на менструалния цикъл е овулацията. При цикъл траещ 28 дни, тя е около 14тия ден. При някои жени с по- дълъг менструален цикъл овулацията може да и на 17тия ден считано от първия ден на последната редовна менструация. Независимо кога ще се осъществи самата овулация, 14 дни след нея започва новото менструално кървене- новата менструация. Самото отпадане на лигавицата на матката- ендометриума, тоест самото менструално кървене също има различна продължителност и интензитет при различните жени. Нарича се менструация, или мензис ( мензис на латински означава месец ). Когато в месечният цикъл липсва овулация, то и менструацията е по- оскъдна и слабо болезнена. Нарича се псевдоменструация.
Кои са най- често срещаните причини за интерменструално кръвотчение?
На едно от първите места по честота на интерменструано кръвотечение е овулаторното кървене. При повечето жени е оскъдно и трае два, три дни. Цветът на кръвта може да бъде алено червен, или тъмно- кафяв. Причината може да се дължи на хормонален дисбаланс. Непосредствено преди овулация нивото на естрогените се повишава, а няколко часа преди пукането на овулаторния фоликул има високо ниво на един от естрогените- естрадиола. При някои жени тези високи нива на естрадиол могат да доведат до генитално кървене. Дължи се на факта, че хормона, който се отделя след овулация в лутеиновата фаза- прогестерон все още е в ниско количество и не може навреме да балансира високото естрогенно ниво. Веднага щом стойността му се увеличи кървенето спира. Диагнозата се потвърждава ако интерменстуалното кръвотечение е по средата на цикъла и ако при преглед с ултразвук се установят няколко ехографски признака за станалата овулация. С ултразвуковото изследване се визуализира руптуриралия ( спукания ) фоликул. Течността от фоликула се събира зад матката, и при прегледа може да се открие в Cavum Douglasi. Лигавицата на матката на ултразвук е с три ясни черти- „М“ тип. Лечение не се налага, ако кървенето е оскъдно.
Кървене след полов контакт дължащо се на инфекция във влагалището. Този тип генитално кървене може да се появи по всяко време на месеца.
При здрави жени, влагалището не е така лесно ранимо и не кърви при допир и полов контакт. Наличието на инфекция във влагалището води до намалена еластичност на стените му, което комбинирано с по- бурен полов контакт може да е причина за оскъдно генитално зацапване.
Кървене след коитус- посткоитално кървене се наблюдава и при наличие на полип на шийката на матката, както и при рак на шийката на матката. В тези случаи кървенето може да бъде и по- обилно и е диагностичен белег, особено ако пациентката съобщи, че се наблюдава винаги след полов контакт. Преглед при акушер- гинеколог е задължителен. Отлагането и неглижирането на проблема може да усложни лечението. Ако се касае за колпит ( възпаление във влагалището ) трябва да се направи микробиологично изследване и в зависимост от резултата да се изпише подходящото лечение. С напредването на възрастта при жените и заради ниската естрогенизация във влагалището, много често се наблюдава сенилен колпит, който също може да е причина за кървене след полов контакт. Когато причината за кървенето се дължи на проблем в самата шийка на матката, гинекологът преценява какво ще бъде последващото лечение в зависимост от обективната находка.
Ранна бременност и кървене. В периода преди и непосредствено след имплантирането на оплодената яйцеклетка е възможно да се появи оскъдно генитално кървене. Ако пациентката няма съмнение за бременност дори може да реши, че това е самата менструация, която е по- оскъдна. Кървенето в този случай се дължи на отпадане на тази част от лигавицата на матката, която все още не е заета от плодния сак. В миналото такъв тип кървене е било наричано- „цветна бременност“ и може да се появява около периода на очакваните менструации. Не се наблюдава след 16 та гестационна седмица. След този период цялата кухина на матката е заета вече от плодния сак и кървене не би трябвало да има, освен ако не се дължи на друга патология.
Генитално кървене, което да е с различен интензитет има и при ектопична бременност. В тези случаи кървенето може да продължи повече от обичайното, но е оскъдно и също се разглежда като интерменструално кръвотечение. Дължи се на отпадане на ендометриалната лигавица на матката, която е била подготвена да „приеме“ оплодената яйцеклетка. В случаите на ектопична бременност- тоест бременност извън маточната кухина плодния сак се имплантира някъде другаде и задебелената лигавица започва да отпада, което води до генитално кървене.
Интерменструално кръвотечение с различна продължителност може да се наблюдава и при наличие на киста, или задържан фоликул на някой от двата яйчника. В тези случаи по- ниското ниво на прогестерон, който се секретира в тялото във втората половина на цикъла, води до невъзможност фоликула да се спука и да направи овулация. Персистирането му води до натрупване на повече течност в него, тоест превръща се в киста. Ако съотношението на половите хормони се балансира е възможно тялото без външна хормонална намеса да се опита да „спука“ наличната киста и тогава се стига до кървене извън периода на менструацията. Предписването на препарати от хормонален произход става само след консултация с акушер- гинеколог, който да установи има ли, или не наличие на киста в някой от яйчниците, или и в двата.
При прием на орални контрацептиви, както и хормоно- заместителна терапия може да се появи кървене наречено „пробивно“ кървене и най- често се дължи на недостатъчно количество от внесените външно хормони. В тези случаи трябва или да се повиши дозата на вземания препарат, или да се премине към друг. Ако по време на прием на орални контрацептиви се прескочи взимането на една, или две таблетки също може да се появи кървене. Спирането на оралните контрацептиви става само след изпиването на всички таблетки от блистера. В противен случай освен интерменструално кървене, може да се стигне и до хормонален дисбаланс, който да доведе до промяна в менструалните цикли за определен период от време.
Наличието на полип на ендометриума. Полипите са доброкачествени образувания и появата им е свързана с по- високо ниво на естрогените. Полипите водят до оскъдно интерменструално кръвотечение няколко дни след спиране на менструацията. Пациентките съобщават, че два, три дни след спиране на менструацията започва едно тъмно- кафяво цапащо течение, което не е обилно и е за кратък интервал от време. При някои пациентки в периода на менструация може да има един почти чист ден, тоест ден без кървене, след което отново да започне. При голям процент от случаите полипите на ендометриума на дават никакви субективни оплаквания и са случайна находка по време на преглед. За да бъде поставена диагнозата с точност, най- правилно е пациентката да посети своя акушер- гинеколог непосредствено след края на менструацията. В този период лигавицата на матката, тоест ендометриума е под 5мм и ако има наличие на полип в маточната кухина, той лесно може да бъде видян с ехографски преглед. Лечението е свързано с оперативно премахване на полипа. Начините са два- хистероскопски, или с обикновено абразио. Взетият материал се изпраща за хистопатологично изследване.
Такова оскъдно тъмно- кафяво цапащо кървене продължаващо няколко дни след края на менструацията може да се дължи и на истмоцеле. С този термин се отбелязва променената цялост в дебелината на маточната стена след оперативно родоразрешение, или друг вид оперативно вмешателство в истмичната част на матката. Диагнозата се поставя след преглед с ултразвук.
Интерменструално кръвотечение може да има и при наличие на субмукозен миомен възел. Миомата на матката е доброкачествено образувание и тя, както и полипите се образуват при наличие на по- високо ниво на естрогените. Субмукозен е този миомен възел, който навлиза в маточната кухина. Симптомите са свързани с генитално кървене започващо непосредствено след спирането на менструацията, или водят до по- продължителна менструация. Лечението е оперативно премахване, като в зависимост от големината му, в зависимост от това дали има и други миомни възли, както и в зависимост от възрастта на пациентката с операцията може да се отстрани и самата матка- хистеректомия. Както полипите, така и миомните възли имат склонност да рецидивират.
Едно от най- сериозните генитални кръвотечения е кървене в периода на менопауза. В този период лигавицата на матката трябва да е ниска- тънка под 4мм, тъй като базисното ниво на женските полови хормони е недостатъчно, за да доведе до нейното разрастване, както е при жени извън менопауза. Ако след пауза от 6 месеца, в които жената не е имала генитално кървене се появи такова, тя трябва незабавно да посети своя гинеколог. Прегледът с ултразвук в тези случаи е много информативен. Дебелината на лигавицата на жена в менопауза измерена с ултразвук не трябва да е над 4мм. Наличието на по- дебела лигавица означава хиперплазия на ендометриума, в която не е изключено и откриването на атипични клетки. В тези случаи гинекологът съветва пациентката да направи абразио, за да се вземе достатъчно количество материал от маточната кухина, който да бъде изследван хистологично. Хиперплазирал ендометриум може да е признак и на наличие на полип в маточната кухина при жени в менопауза. Вземането на материал от маточната кухина в тези случаи поставя диагнозата и пояснява дали се касае за доброкачествен, или злокачествен процес. Жени в менопауза, които са хипертонички, могат да получат оскъдно генитално кървене при рязко покачване на стойността на кръвното налягане. То обаче е оскъдно и е по- скоро капилярно кървене.
Когато няма видима причина за поява на интерменструално кръвотечение, когато изследваните хормони са в норма, няма кисти, миоми, полипи, начална бременност и други, такъв тип кървене може да се дължи и на стрес, или рязка смяна на климатичните условия при циклодебилни жени ( това са жени, чиито менструални цикли се влияят от най- малките климатични промени и стрес ).
Интерменструално кръвотечение може да бъде признак на сериозно заболяване, за това наличието му налага консултация със специалист акушер- гинеколог, който в зависимост от находката по време на преглед да предприеме най- правилното лечение. Неглижирането на проблемите свързани с женското здраве и не само, крие риск от забавяне в поставянето на диагнозата, което може да окаже негативен ефект.
