Кондиломът, или нарече още генитална брадавица, венерическа брадавица е силно заразна полово- предавана болест причинена от някои щамове на Човешки папиломен вирус ( HPV- Human papilloma virus ). Известни са над 120 типа човешки папиломен вирус, повечето от които не предизвикват заболявания при човека. Някои от типовете причиняват брадавици по кожата на ръцете и ходилата. Около 40 типа от вируса се пренасят по полов път. С най- голямо значение за появата на генитални брадавици са типовете  HPV-  6, 11, 30, 42, 44, 45, 51 и 54. В над 90% от случаите гениталните кондиломи са предизвикани от типове 6 и 11. Разпространението на вирусната инфекция става по време на орален, генитален, или анален полов контакт с инфектиран партньор, което е причината за откриването на кондиломи на тези места. Вирусните частици могат да проникнат през кожата и лигавиците през малки драскотини намиращи се на повърхността на тези места и получени по време на самия полов контакт.

След попадане на вируса в тялото, той може да остане в латентно състояние месеци, дори години без да даде субективни клинични симптоми. Първата изява на вируса е най- рано 21 дни след полов контакт с инфектиран партньор. По време на латентния период независимо, че вируса няма клинична изява, инфектираният партньор е силно заразен и може да предава вируса чрез полови контакти без предпазни средства на други свои партньори. Имунната система на гостоприемника се бори с вируса чрез отделяне на интерлевкини, които го държат в „спящо“ състояние. Състояния, които водят до отслабване на имунната система, могат да доведат до активиране на вируса и до поява на клинична картина. Такива състояния са:

 

  • Прекарани инфекции
  • Употреба на широкоспектърни антибиотици
  • Бременност
  • Честа смяна на половите партньори
  • Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН )
  • Чести вулво- вагинални инфекции
  • Промяна в хранителния режим- тежки диети

Гениталните брадавици- кондиломи наречени с латинското наименование Condylomata acuminata представляват гроздовидни образувания разположени по големите и малките срамни устни, около влагалището, перинеума и около ануса при жената. При мъжете се локализират по препуциума, glans penis ( главичката на пениса ), входа на уретрата и около ануса ( при хомосексуални практики ). И при двата пола могат да се открият и в орофарингеалната лигавица.  Брадавиците могат да се единични, или множество на брой.  Диагнозата се поставя след преглед при акушер- гинеколог.

В повечето случаи гениталните кондиломи нямат субективна симптоматика, но ако са много на брой могат да доведат да сърбеж, парене, болки, или кървене получаващо се от допира им с интимното бельо. Най- често представляват малки по размер образувания с цвета на околната кожа, или с по- тъмно кафяв цвят, със зърниста наподобяваща карфиол повърхност. Понякога първата изява на вируса е по време на бременност, заради отслабения имунитет. Ако брадавиците са много на брой и са разположени около входа на влагалището, раждането трябва да стане по абдоминален път чрез Цезарово сечение. При тези пациентки, няколко седмици след раждането кондиломите изчезват спонтанно. Ако това не се случи, то непосредствено след пуерпералния период трябва да се започне тяхното лечение.

При съмнение за наличие на генитални кондиломи, пациентките трябва да потърсят компетентно лекарско мнение. Жените, които са диагностицирани с генитални кондиломи, трябва да бъдат изследвани и за другите типове човешки папиломен вирус- HPV и най- вече за наличието на тип 16 и 18, които се смятат за водещи в преканцерозата на шийката на матката. Големите кондиломи лесно се виждат по време на преглед, но с помощта на коплоскопа могат да се визуализират и такива, които не са доловими с просто око. Намазването им с оцетна киселина води до тяхното побеляване. Ако наличието им е съпроводено със сърбеж, то по време на прегледа могат да се установят и екскориации ( следи от разчесване ). Пространството между кондиломите води до задържане на генитален флуор. Това създава условия за допълнително развитие на бактериална инфекция на повърхността на засегнатата кожа, което пък е  причина за неприятната миризма съпътстваща понякога гениталните брадавици.

Лечението на вулво- вагиналните кондиломи е наложително, защото тяхното наличие води до затрудняване на интимната хигиена, както и до възможност за полово предаване на вируса. Лечението често е трудно, защото се лекува самата брадавица с цел облекчаване на субективните симптоми, но не се лекува и самия вирус. Средства, които засилват имунната система, могат да държат вируса дълго време в неактивно състояние, но не и да го излекуват напълно. Кондиломите могат да бъдат третирани локално с кремове и разтвори нанасяни върху самите брадавици. Тези медикаменти в повечето случаи водят до „изсъхване“ на брадавиците. Други методи за лечение са:

  • Криогенна хирургия- замразяване на кондиломите с течен азот
  • Ексцизия- изрязване на брадавиците
  • Електрокоагулация- премахването им чрез електрически ток
  • Лазерна терапия- унищожаване на кондиломите с лазерна светлина.

Тези методи също не намаляват риска от рецидив, което налага изписването на медикаменти за имуностумулация. Инжектирането на интерферон- антивирусен продукт в самите брадавици се прилага рядко и то при неуспех на другите методи на лечение.

Методи, които намаляват риска от заразяване с човешки папиломен вирус:

  • Използването на презерватив по време на полов контакт. Употребата намалява риска, но тъй като самият презерватив не покрива изцяло кожата на гениталиите, не е 100% надеждна превенция
  • Ограничаване на броя на случайните сексуалните партньори. Спазвайки това условие, се намалява риска не само от заразяване с кондиломи, но и с други полово предавани болести
  • В страни като Великобритания, САЩ и Канада успешно се прилага четиривалентна HPV ваксина, която покрива типове 6, 11, 16 и 18 на вируса. Ваксината е подходяща за мъже и жени на възраст от 9 до 26 години. За да е ваксината напълно ефикасна е желателно тя да бъде приложена преди започването на полов живот. Четиривалентната ваксина предпазва не само от генитални кондиломи, но и от рак на шийката на матката, тъй- като покрива типове 16 и 18.
  • Винаги се лекува и партньора/ партньорите на засегната пациентка
  • Независимо от избора на лечение на кондиломите, контролните прегледи при акушер- гинеколог след лечението са задължителни заради дългия инкубационен период на инфекцията.

Пациентките, които са диагностицирани с кондиломи на външните полови органи, трябва да бъдат максимално предпазливи при воденето на полови контакти без презерватив, както и да се заредят с търпение поради факта, че независимо от приложеното лечение, вирусът остава в тях и единствения начин да го държат без клинична изява е чрез медикаменти подсилващи имунната система. Лекарят, който наблюдава пациентки с такъв проблем, трябва периодично да изписва имуностимуланти по схема за целта, освен в случаите на пациентки с автоимунни заболявания. Могат да минат месеци, дори години без рецидив след първичното обостряне на вируса.