Фоликуларните кисти на яйчника се срещат сравнително често при полово зрелите жени по време на менструалния им цикъл.  Представляват кухина намираща се на повърхността на яйчника изпълнена с малко количество фоликуларна течност. Във вътрешността й се намира яйцеклетката, която след престой от повече от 24ч. губи своята оплодителна способност. Причината за образуване на фоликуларни кисти може да се дължи на по- високото ниво на фоликулостимулиращия хормон- FSH, в резултат на което в един цикъл да се образуват повече от един фоликул съдържащ годна за оплождане яйцеклетка. Фоликуларната киста може да бъде единична, или няколко на брой ако причината е хормонален дисбаланс.  Друга предпоставка за образуването на такъв тип кисти може да е стресът, както и тежкото психическо и физическо натоварване. Фоликуларните кисти на яйчника биват два вида: киста на граафовия фоликул и хеморагична фоликуларна киста.

 

В средата на месечния цикъл най- големият фоликул- граафов съдържащ яйцеклетка се „пука“. Този процес се нарича овулация и е между 11- ти и 16- ти ден на цикъла считано от първия ден на последната редовна менструация ( цикъл се нарича периода между две менструации ). Годната за оплождане яйцеклетка се отделя от фоликула и постъпва в маточната тръба, където може да бъде оплодена. Ако фоликулът не руптурира по време на овулация, а задържи в себе си повече течност, той се превръща във фоликуларна киста. Задържалата се яйцеклетка губи жизнените си способности след около 24ч. Когато фоликула е с размери над 3см се нарича вече киста. Повечето такива кисти се пукат- изчезват спонтанно по време на следващата, или последващите я менструации при балансиране на хормоналното състояние на жената. Ако обаче хормоналният дисбаланс не се регулира, фоликуларната киста продължава да задържа течност и да нараства, което може да доведе и до субективни оплаквания от страна на жената. Най- честите оплаквания са тежест, дискомфорт, или дори болка в областта на лява, или дясна илиячна област, която понякога може да бъде объркана и с болки по хода на уретера.

ембрионална киста

илюстрация на жена на тема ембрионална киста

Има множество клинични проучвания, които доказват, че на повърхността на фоликуларните кисти се отделят естрогени, които могат да доведат до интерменструални кръвотечения, продължителни менструации, или до хиперплазия на ендометриума, която да е причина за чести, болезнени и обилни менструации. Тези, както и симптомите на дискомфорт могат да са причина жената да потърси медицинска помощ. Не рядко обаче фоликуларните кисти не дават никакви оплаквания и са съвсем случайна находка по време на рутинен гинекологичен преглед.

 

Хеморагична фоликуларна киста е тази, чиито размери са над  5см и която при определени условия нарушава целостта си. При руптура на киста с такива размери, цялото й съдържимо се излива в коремната кухина и води до силни болки в областта на малкия таз, а понякога и до клинична картина на остър хирургичен корем. Наличието на голяма фоликуларна киста крие риск и от други усложнения като торзио ( усукване около оста на кистата ). Процентът на малигнизация е минимален, но независимо от това при откриването на киста на яйчника с размери над 3 см на пациентката трябва да се изследват яйчникови туморни маркери без значение от ултразвуковия вид на кистата и предположението, че се касае за обикновена фоликулатна киста.

 

Поставянето на диагнозата е лесно при по- големите кисти, които лесно се палпират при слаби и грацилни жени. Важен диагностичен метод е ултразвуковият. Благодарение на него може с точност да се определи големината на кистата, както и да се визуализира нейното съдържимо. Фоликуларните кисти са изпълнени с бистро съдържание и обикновено са еднокамерни за разлика от ендометриозните, в които „плуват“ формените елементи на кръвта, имат хетерогенно съдържимо и в повечето случаи са многокамерни. Когато на рутинен преглед се установи наличие на фоликуларна киста е удачно пациентката да дойде на контролен преглед веднага след менструация, тъй като повечето фоликуларни кисти спонтанно намаляват размерите си именно по време на менструация. Ако кистата е намалила размера си, то може да се предполага с голяма сигурност, че в следващите две, три менструации тя напълно ще изчезне. Ако кистата персистира и ако рамерите й са под 5 см, може да се приложи хормонално консервативно лечение по схема съчетано с контролен преглед след минимум два месеца. Ако и след лечението кистата не намалява размера си трябва да се предприеме оперативно лечение. То е необходимо, тъй като размерът на кистата нарушава правилното функциониране на яйчника, както и намалява неговия яйчников резерв бидейки обем заемащ процес.

 

Фоликуларни кисти се срещат често и при жени в пременопауза. В този период нивото на естрогените е все още високо. Високо е и нивото на фоликулостимулиращия хормон- FSH, а нивата на лутеинизиращия хормон- LH и на прогестерона, които отговарят за пукането на фоликула и овулацията започва да намалява, или е драстично намаляло. Това е причината в тази възраст да се срещат често така наречените задържани фоликули. Лечението отново е чрез прием на прогестерон във втората половина на цикъла по схема дадена от личния гинеколог. След навлизането в менопауза жените не „отговарят“ на хормонално лечение и откриването на киста на яйчника в тази възраст налага оперативно лечение заради риска от малигнизация.

 

Жени, които са склонни често да образуват фоликуларни кисти трябва да следят нивото на половите си хормони, или да започнат прием на орални контрацептиви с лечебна цел. Хормоналните орални контрацептиви могат да се приемат за срок от три, или шест месеца, за да се регулира хормоналния баланс при пациентката, след което да се спрат и да се следи дали отново няма да се образува фоликуларна киста с помощта на ултразвуков преглед. Образуването на тези кисти означава, че яйцеклетката не може да достигне маточната тръба- тоест не може да бъде оплодена. Липсата на овулация в тези случаи води до невъзможност за забременяване. Прибягването до хормонални контрацептиви и спирането им в последствие би улеснило зачеването особено в първия месец след преустановяване на приема им.