Гениталният херпес е вирусна инфекция, която засяга кожата и лигавиците на половите органи. Херпесният вирус бива два вида: Herpes simplex virus 2 ( HSV-2 ), който води до поява на генитален херпес и Herpes simplex virus 1 ( HSV-1 ), проявяващ се като назолабиален херпес.

 

HSV-1 и HSV-2 са ДНК вируси от семейство Herpesviridae. Според различни клинични проучвания, над 40% от полово активните млади хора са се срещали поне веднъж с вируса, но той е останал в неактивно състояние и съответно не е имал клинична изява. Заразяването с вируса става от здрави вирусоносители, в чиято кръв той се намира, или от такива, при които вирусът е в активната си форма. Пътищата на заразяване са свързани със сексуален, анален, или орален контакт. Възможно е назолабиалният херпес да се предаде към гениталната област, ако се използва една и съща хавлиена кърпа, или ако се пренесе с недобре измити ръце.  В тези случаи се говори за автоинокулация. Наличието на антитела срещу HSV-1 намалява тежестта на инфекцията с HSV-2. Генитален херпес може да се предаде и на новороденото ако вирусът е активен в момента на раждането и ако раждането става по естествен път.

 

След инфектиране от заразен партньор, вирусът се разпространява в тялото и след инкубационен период от 2 до 20 дни- средно 7 дни започват и първите му клинични прояви. В някои случаи е възможно вирусът да няма клинична изява и да остане в „спящо“ състояние докато по някаква причина не се стигне до спад в Т-клетъчния имунитет на пациента. По време на първичното заразяване, вирусът преминава към локалните неврони. От там по сензорните пътища достига до дорзалните ганглии, където може да остане дълго време в неактивна форма. Всички състояния водещи до отслабване на имунната система, могат да отключат клиничната изява на вируса. Такива състояния са: бременност, диабет, употреба на широкоспектърни антибиотици, автоимунни заболявания, СПИН и други.

Клиничната картина има периоди на обостряния и ремисии, като обикновено първият пристъп на вируса е свързан с много по- бурни симптоми. Еволюцията на гениталния херпес преминава през няколко стадия- еритемен, везукулозен, улцерозно-крустозен и епидермизационен. Може би първият субективен симптом, който съобщават пациентките е „мравучкане“ и парестезии на мястото, където в последствие се появяват везикулите ( мехурчетата ), в които вирусът е в най- голямо количество. Най- силно заразна е пациентката именно във везикулозния стадии. Везикулите могат да се появят по външните гениталии, в перинеалната област, но най-често се визуализират в маточната шийка. Локалните симптоми в този стадии са болка, парене, вулварна дизурия, вагинално и уретрално течение, както и лимфаденопатия.

 

При гинекологичен оглед прави впечатление, че влагалищната лигавица е зачервена и едемна. Везикули може да има на няколко места едновременно в гениталния тракт. Тяхното количество засилва субективните оплаквания на пациентката. Измененията персистират от 4 до 15 дни, като постепенно лезиите се покриват с крусти ( корички ), а под тях има нова, добре епителизирана тъкан. При мъжете най- честата локализация е по glans penis ( главичката на пениса ), frenulum penis ( юздичката ) и corpus penis ( тялото на пениса ). Общите симптоми на фона на виремията ( разпространението на вируса ) са висока температура, втрисане, миалгия ( болка в мускулите ), главоболие и са най- силно изразени във везикулозния стадии. Когато лезиите се покрият с крусти, субективните симптоми отшумяват.

 

Диагнозата се поставя от специалист. Може да се вземат проби от лезиите на няколко места в гениталния тракт при положение, че те не са по- стари от 1- 2 дни. Диагнозата е възможна чрез доказване на цитологични и хистологични изменения във взетия материал. На практика само ДНК типизацията с PCR техника може да открие латентна ( скрита ) инфекция. Може да се направи и кръвен тест за доказване на антитела срещу вируса.

 

Усложненията от прекарана генитална херпес вирусна инфекция са:

  • Възпаление на пикочния канал свързано с болки, тежест и парене при уриниране
  • Възпаление в ано-ректалната област с прояви на болки и течение от ануса
  • Усложнение с бактериална инфекция
  • При хора с тежък имунен дефицит, херпесният обрив може да се разпространи по цялото тяло и да доведе до множество усложнения
  • Заразяване на плода преминал през гениталния тракт на майката. Заразата протича тежко при новородените и ако лекарят има и най- малките съмнения относно активността на вируса, се препоръчва оперативно родоразрешение.

 

В съвременната медицинска наука и практика все още няма медикамент, който да излекува завинаги херпесния вирус щом той е попаднал веднъж в тялото. При всяко обостряне на клиничните прояви се дават противовирусни медикаменти. Най-често се предписва Acyclovir ( 2’ deoxyguanosine ) под формата на кремове, или таблетки. В много редки случаи на силна десиминация на вируса, може да се приложи медикамента и във венозна му форма. Използването на лекарството трябва да е комбинирано със седящи вани със смрадлика, или с антисептик какъвто е калиевият перманганат. Антибиотици се предписват само в случаите на наслоена бактериална инфекция. За да не се получават чести рецидиви на херпесната вирусна инфекция, гинекологът може да предпише и имуностимулатори, които да се приемат през определени интервали от време.

 

За профилактика от заразяване с генитален херпес се препоръчва ограничаване на „случайните“ полови контакти, употребата на бариерни контрацептиви ( кондоми, диафрагми ) и сексуално въздържание в моментите когато вирусът е в активната си форма и вирусоносителят е най- заразен. При всяко съмнение за генитален херпес, или друго полово предавано заболяване, трябва да се потърси специализирана лекарска помощ.