С термина инконтиненция се означава всяко неволево изпускане на урина. Състоянието се среща два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете дължащо се на анатомично по- малката дължина на женската уретра. Инконтиненцията на урина се отразява негативно върху качеството на живот, работоспособността, самочувствието. Въз основа на причините и механизмите на възникване на инконтиненцията, тя се дели на пет основни типа:

  1. Стрес инконтиненция
  2. Императивна инконтиненция
  3. Смесена инконтиненция
  4. Инконтиненция от преливане
  5. Екстрауретрална инконтиненция

  1. Стрес инконтиненция

Стрес инконтиненцията представлява всяко неволево изпускане на урина при физическо усилие- кихане, кашляне, вдигане на тежко, тичане. При здрави жени пикочния мехур, мехурната шийка и проксималната уретра са разположени интраабдоминално ( вътрекоремно ) и по този начин при физическо усилие  ( кихане, кашляне ) повишеното вътрекоремно налягане действа с еднаква сила както на пикочния мехур, така и на проксималната уретра. Това означава ,че урината при кихане и кашляне се задържа в мехура. При пикочна стрес инконтиненция мехурната шийка и проксималната уретра при напън излизат от зоната на вътрекоремното налягане. Това е причина за поява на разлика в налягането между пикочния мехур и уретрата, което води до изпускане на капки урина при физическо усилие. Задръжката на урина в пикочния мехур в условия на стрес зависи от няколко фактора- поддръжка на уретрата вътрекоремно, функцията на вътрешния уретрален сфинктер ( мехурната шийка ) и функцията на външния уретрален сфинктер. Тежко увреждане на уретралните сфинктери може да се дължи на вродено състояние- менингомиелоцеле, или да бъде придобито вследствие на тежки травматични увреждания на гръбначния мозък.

 

Други придобити причини за сфинктерна слабост са:

  • Вродена слабост на гладката мускулна тъкан, което води до склонност към статични заболявания ( пролапс ) особено ако е съчетано със слабост на съединителната тъкан
  • Родилен травматизъм. При раждане на едър плод, при неправилно предлежание на плода, при тежки и травматични раждания изискващи налагането на форцепс, или вакуум екстрактор, може да се разкъсат сфиктерите на тазовото дъно, включително и ректалния сфинктер, което да е причина за неволево изпускане на тазовите резервоари.
  • Следоперативни причини водещи до засягане на мехурната шийка по време на операция, или до нарушаване на нейната инервация
  • Естрогенен дефицит. В постменопауза заради ниското ниво на естрогените е възможно да възникне атрофия на структурите, които поддържат уретралното налягане и това да доведе до сенилна инконтиненция.
  • Наднормено тегло и тежка физическа работа
  • Хронични белодробни заболявания и продължителна кашлица, които също водят до повишаване на интраабдоминалното налягане
  • Състояния на обстипация

 

Според тежестта на протичане на стрес инконтиненцията тя бива три степени:

  1. Първа степен- изпускане на урина по време на физическо усилие- кихане, кашляне, напъване, но само в изправено положение
  2. Втора степен- инконтиненцията се появява при движение- изкачване и слизане по стълби, кашляне в седнало положение
  3. Трета степен- инконтиненция при минимални физически усилия, в покой и в легнало положение.

 

  1. Императивна инконтиненция

Императивната инконтиненция е неволево изпускане на урина съпътствано, или предшествано от неудържим позив за уриниране дължащ се на детрузорна свръхактивност. При здрави жени детрузорът ( мускулът, който се съкращава при микция ) се съкращава само под волева команда. Когато този мускул се контрахира неволево обикновено има наличие на свръхактивност, което води до неудържими позиви за микция дори и непосредствено след нейното приключване. Причините за детрузорна свръхактивност са:

  • В 5-10 % от случаите се дължи на заболявания засягащи централния моторен неврон, или центровете на гръбначния мозък. Такива заболявания са множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, spina bifida. В тези случаи детрузорната свръхактивност се нарича неврогенна детрузорна нестабилност.
  • Психогенна детрузорна свръхактивност включва свръхактивност при студ, влага, шум, при емоции като страх, гняв, оргазъм и други
  • Състояния на недоимъчно хранене и авитаминози
  • Увеличен прием на течности, или медикаменти, които водят до засилена диуреза- диуретици
  • Следоперативна нестабилност. Отпрепариране на тъканта около мехурната шийка по време на някои видове операции може да доведе до преходна, или трайна детрузорна нестабилност и свръхактивност.

 

Клиничните симптоми при императивна инконтиненция са често уриниране- 11- 20 пъти дневно, внезапни позиви за уриниране, нощно уриниране ( никтурия ), усещане за непълно изпразване на мехура, невъзможност за волево прекъсване на микцията. Характерното за императивната инконтиненция е изпускането на големи количества урина, достигащи понякога до изпразване на целия пикочен мехур. Поради това и поради факта, че за разлика от стрес инконтиненцията, тази не може да се предвиди и предотврати, императивната инконтиненция е по- тежкото от двете състояния и дава по- неблагоприятно отражение върху качеството на живот на пациентите.

 

  1. Смесена инконтиненция

Смесената инконтиненция като заболяване съчетава в себе си признаци както на стрес инконтиненция, така и на императивната инконтиненция. Такива пациентки се оплакват както от изпускане по време на физическо усилие, така и асоциирано с позив. Около 30% от жените с инконтиненция имат признаци на смесената форма. Идентифицирането на кой от двата типа инконтиненция е водещ е от особено важно значение за правилния подход на лечение при тези пациентки.

 

  1. Инконтиненция от преливане

Този тип не задържане на урина се дължи на нарушение в контрактилитета на детрузора ( неговата съкратителна способност ), или на неговата обструкция. В резултат на това пикочния мехур се препълва, без да се дразнят рецепторите на мускула отговорен за иницииране ( започване ) на микцията. Това води до свръхразтягане на препълнения с урина пикочен мехур, което води в крайна сметка до преливна инконтиненция- ischuria paradoxa. След като мехурът е препълнен, а не се е получил сигнал за неговото изпразване, урината започва да изтича от уретрата, което пациентките съобщават, че е свързано с постоянно подмокряне. Причини за този тип инконтиненция могат да бъдат няколко:

  • Коригиран оперативно генитален пролапс може да е причина за прегъване между уретрата и пикочния мехур, което да доведе до задръжка на урина
  • Денервацията ( прекъсване на инервацията ) на пикочния мехур при радикална хистеректомия може да е причина за атония на мехура водещо до дълготрайна, хронична ретенция ( задръжка ) на урина
  • Тазови тумори, тазови абсцеси, миоми на шийката на матката могат да доведат до притискане на уретрата към симфизата и до ретенция
  • Голям пролапс на влагалищните стени, матката и пикочния мехур ( цистоцеле ) също са причина за ретенция ( задръжка ) на урина.
  • При генитален херпес, или уроинфекции, може да настъпи и остра ретенция на урина.

Независимо от причината, водеща до инконтиненция от преливане, задръжката на урина в пикочния мехур създава предпоставка за развитие на бактериални инфекции по  хода на уретерите към бъбреците, което е причина тези пациентки да страдат от често рецидивиращи бъбречни инфекции или хидронефроза.

 

  1. Екстрауретрална инконтиненция

Причините за този тип инконтиненция са вродени аномалии в развитието на отделителната система, или образуването на фистула вследствие на прекарана гинекологична операция и в най- голям процент вследствие на хистеректомия. Фистули могат да се получат и по време на раждане- родов травматизъм и в над 80 % от случаите са везиковагинални ( от пикочния мехур към влагалището ). Клиничната картина при инконтиненция дължаща се на наличие на патологичен канал- фистула е свързана с денонощно изтичане на урина във влагалището появило се известно време след оперативната интервенция. Средно до 20-тия ден от операцията се проявяват симптомите на наличната фистула. При малки дефекти урината може да се събира и в пикочния мехур и пациентката да има и нормални микции. При големи фистули, цялата урина изтича през влагалището, а пикочния мехур е почти празен. Тези дефекти изискват оперативна корекция. Малки фистули могат да облитерират ( да се запушат ) спонтанно чрез въвеждане на катетър в пикочния мехур за период от около един месец. За да се прецени дали този метод е подходящ, освен дължината и дебелината на фистулния канал трябва се вземат под внимание неговото разположение, както и периода от време, който е минал преди да бъде диагностициран.

 

Наличието на невъзможност за задържане на урина, налага пациентката да потърси лекарска помощ, за да се определи от какъв точно тип инконтиненция страда тя и да могат да се предприемат адекватни мерки за лечение. Лечението на видовете инконтиненция е консервативно, медикаментозно и оперативно. Кой метод на лечение ще бъде избран зависи от тежестта на симптомите, тяхната давност и стадии.