Миомата е доброкачествено образование, което най- често засяга мускулния слой на матката- миометриума. Рядко се наблюдава в периода на пубертета, а по време на менопауза търпи обратно развитие. Миомите са хормонално зависими и е доказано тяхното нарастване при повишаване нивото на естрогени в кръвта на жената. Физиологично естрогените се увеличават по време на бременност, както и в периода на пременопауза. Заради това увеличено хормонално ниво, жените в периода на пременопауза трябва редовно да посещават своя гинеколог, за да се изключи наличието на полипи, или миоми на матката. Не са задължителна находка при всяка жена в тази възраст. Смята се, че има предразполагащи фактори за появата на миома на матката, а именно генетична предразположеност, затлъстяване, хипертония, мастопатия и др.
Миомата на матката може да е единична, или да са множество- миоматозна матка. Може да нараства в самия мускулен слой на матката- миометриума, или да расте навътре към лигавицата на матката, или към околните тазови органи. Делят се според положението си на интрамурални, субмукозни, субсерозни, инттралигаментарни ( растат в широката връзка на матката ), цервикални ( растат в маточната шийка) и др. Големината им варира и зависи от много фактори. Заради положението на миомата жената може да има множество оплаквания, или да няма никакви такива. Самият миомен възел е отграничен от останалата маточна тъкан чрез псевдокапсула, което прави лесно неговото оперативно отстраняване.
Симптомите, които съпътстват миома на матката са няколко. Когато миомата е разположена в близост до ендометриума ( лигавицата на матката ), или расте към него, жените се оплакват от чести. болезнени, както и обилни менструации. Тези миоми налагат оперативно лечение ако жената планува бременност, тъй като се явяват пречка за самата имплантация на ембриона. Когато жената е в период на пременопауза може да се обсъди поставянето на хормонална спирала вътрематочно, която да отделя гестаген локално, а това да намали кръвотечението. Освен обилните менструации, пациентката може да съобщи за болка, тежест, неприятни усещания към съседните органи, или болка в тях в случаите когато миомата расте извън матката и ги притиска. Ако миомата прояви тенденция към засилен растеж е възможно да настъпи и некроза на самия миомен възел, което също е съпроводено със силни болки. При жените с големи по размер миомни възли се наблюдава и стерилитет, тъй като наличието на миома на матката променя подвижността на маточните тръби- повишена е тяхната контрактилност, както и тази на матката. Миомата може да промени овулацията, да наруши транспорта на семенна течност в женската полова система, а всичко това води до затруднения в забременяването.
Диагнозата на миома на матката се поставя по време на гинекологичен преглед. Пациентки с миомни възли често страдат и от желязо дефицитна анемия поради честите и обилни менструални кръвотечения. В кръвната картина се вижда понижено ниво на хемоглобина, желязото и еритроцитите. Гинекологичната палпация позволява опипването на миомния възел, както и добиване на представа за неговото положение и растеж в матката. Ехографското изследване е задължително за всеки рутинен гинекологичен преглед. Чрез него се установяват наличие и на по- малки миомни възли, които биха били пропуснати с гинекологичната палпация. Ехографско изследване направено от опитен гинеколог не само би доказал и локализират миомните възли в матката, но благодарение на него ще се прецени и какво ще бъде поведението по отношение на лечението. Когато се открие един, или няколко миомни възела по време на гинекологичен преглед е препоръчително те да се проследят през интервал по- кратък от веднъж годишно.
Поведението и лечението са строго индивидуални и зависят от броя, големината, положението на миомите, както и от възрастта на пациентката. Поведението е консервативно- периодично проследяване и оперативно. Оперативното лечение може да наложи отстраняване и на самата матка в някои случаи. Препоръчва се миомни възли над 4см да се отстранят оперативно преди планувана бременност заради склонността им да нарастват в първия триместър на бременността дължащо се на промените хормонално. Не е задължително пациентката да роди оперативно заради наличие на миомен възел, но се знае, че миомите променят контрактилните способности на матката. Какъв начин на родоразрешение ще се предприеме зависи от много фактори. Препоръчва се да не се предприема миомектомия- оперативно отстраняване на миома по време на секцио, тъй като тогава матката е много по- голяма и кръвозагубата се очаква също да е повишена. Разбира се няма задължителни правила, а поведението се определя според всеки конкретен случай.
Редовното посещение на гинеколог като част от профилактичен гинекологичен преглед, или поради появата на нетипични симптоми позволява ранното откриване, проследяване и лечение не само на миоми на матката, но и на други гинекологични състояния.
