Предтерминно е всяко раждане, което настъпва преди 37-ма гестационна седмица, независимо от теглото на плода, тоест независимо дали плода е с тегло на недоносено ( под 2500гр. ) или не. В повечето случаи се ражда незрял плод, поради по- ранният срок, което е свързано с по- активни грижи полагани от медицинския персонал, за стабилизиране на състоянието му.  Има четири степени на недоносеност, като четвъртата, или най- екстермната степен на недоносеност включва плодове родени преди 26-та гестационна седмица и с тегло от 500 до 1000грама. Поради незрялостта на много органи и системи, тези плодове изискват най- активни грижи, но независимо от това една част от тях не оцелява.

Честотата на предтерминните раждания е средно между 5-10 %, като етиологично има голямо разнообразие от фактори и причини, които могат да доведат до раждане на незрял плод.

• Социален фактор. Пациентките от по- ниските социални прослойки са по- застрашени, поради факта, че голяма част от тях не посещават лекар по време на своята бременност. Тази група пациентки, за съжаление е застрашена от много състояния влизащи в патологията на бременността.
• Предшестващо предтерминно раждане. Смята се, че жените, които са родили предтерминно един път са по- застрашени във втората и последващите си бременности. Ако причината за предтерминното раждане се дължи на цервикална недостатъчност ( недостатъчност на шийката на матката ), то вероятността да се повтори в следващите бременности е много висока.
• Възраст на жената под 16г. или над 40г. При младите момичета причините могат да са разнообразни. При жените над 40г. причините могат да са свързани с аномалии на плода и преди всичко с наличието на маточни аномалии, например миоми на матката, които съпътват жените в тази възраст. Към аномалиите се включват и хипоплазия на матката, еднорога, или двурога матка и други.
• Вредности на околната среда- шум, пътуване, вибрации
• Вредни навици на бременната, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и наркотици по време на бременност и други.
• Многоплодна бременност- при бременност с повече от един плод, оптималното време за раждане е около 36-та гестационна седмица. Голяма част от многоплодните бременности завършват с раждане по- рано, поради факта, че в матката се развиват два плода, тя се преразтяга и по- рано започват маточните контракции
• Преждевременно пукнат околоплоден мехур дължащо се на инфекция и правещо раждането необратимо
• Болести на майката- хипертония, прееклампсия, диабет, анемия, хипертиреоидизъм, безсимтомна бактериурия, пиелонефрит, цервико- вагинални инфекции и други. Бременността се явява стресов фактор и някои заболявания се „ отключват „ именно в този период. За някои от заболяванията, като например хипертония, или прееклампсия появяващи се по време на бременност, раждането в повечето случаи има оздравителен ефект.

        Клинична картина

Има два вида предтерминно раждане- заплашващо предтерминно раждане ( partus praematurus imminens )  и започващо предтерминно раждане ( partus praematurus progrediens ). Двата вида започват с маточни контракции с различен интензитет и честота. При първият вид, тези контракции не са продуктивни и не водят до скъсяване и разширяване на маточната шийка. Те са безболезнени и бременната усеща само стягания, често пъти съчетани с движенията на плода в матката. При започващото предтерминно раждане, контракциите се появяват на равни интервали от време, продуктивни са- водят до промяна в статуса на маточната шийка и са болезнени. В определен момент тези контракции водят до отваряне на околоплодния мехур и тогава раждането е необратимо. Бременната трябва да е наясно, че около 28-ма—32-ра гестационна седмица започват подготвителни маточни контракции, които са неболезнени и понякога се провокират от движенията на плода. Тези контракции поддържат тонуса на матката и я подготвят за предстоящото раждане, така че съпътстват всяка бременност. Когато обаче контракциите станат болезнени, интервалите между тях започнат да се скъсяват, или изтекат околоплодните води, пациентката трябва да потърси лекарска помощ.

      Лечение на преждевременното раждане

Всяка бременна със заплашващо, или започващо предтерминно раждане, трябва да бъде хоспитализирана, за да се приложат медикаменти, които да отложат по възможност раждането особено в случаите на екстремно недоносени плодове. Лечението вкючва:

• Bed rest – почивка на легло, най- често в ляво странично положение.  Почивката по гръб не е желателна, особено след 34-та гестационна седмица, защото голямата матка притиска в легнало положение аортата и големите съдове, което води до забавено венозно оттичане, което бременните субективно усещат като виене на свят, притъмняване пред очите, а също така могат и да колабират.
• Адекватна хидратация
• Спазмолитична терапия приложена мускулно
• Токолиза с бета- миметици. Тези медикаменти имат релаксиращ ефект върху маточната мускулатура, но и множество странични ефекти. От страна на майката такива ефекти са: ускорена сърдечна дейност, хипергликемия, хипокалиемия със склонност към метаболитна ацидоза, белодробен оток. Страничните ефекти от страна на плода са: тахикардия, хипогликемия, хипокалциемия и други. За да се понижат страничните ефекти, се добавя калциев антагонист. В практиката най- често се използва банка с физиологичен разтвор 0.9% NaCl с добавени 5ампули Gynipral ( бета миметик ) и 1 апула Isocor ( калциев антагонист ), като се започва с дебит от 8-10 капки в минута и при необходимост се повишава до 20 капки в минута. Токолизата се прекратява при пулс над 120 уд/ мин. на майката.
• Магнезиева токолиза. Магнезият е йон, който променя предаването на нервни импулси, като блокира освобождаването на ацетилхолин и действа като антагонист на калция. Освен това е депресант на централна нервна система. Прилага се във венозно- капкова инфузия по схема, или перорално в зависимост от нуждата за бърза токолиза. Страничните ефекти от страна на майката са: зачервяване, гадене, световъртеж, главоболие, замъглено виждане и диплопия. Върху плода води до намалена реактивност и повишени периоди на sleeping stage отчетени с кардиотокографски монитор. Антагонист е калциевият глюконат.
• Инхибитори на простагландиновия синтез- Aspirin, Indomethacin. Те блокират синтеза на простагландини, за които се знае, че водят до промяна в консистенцията на маточната шийка и улесняват нейното скъсяване и разширяване. Станичните ефекти от страна на плода са свързани с олигохидрамнион ( намаляване на количеството на околоплодната течност ), първична белодробна хипертония и преждевременно затваряне на ductus arteriosus. Поради тази причина, тези медикаменти се използват с изключително голямо внимание и преди 32-ра гестационна седмица.
• Калциеви антагонисти- Nifedipin- блокират навлизането на калция в клетката, чрез блокиране на калциевите канали по които преминава този йон, а оттам водят до намаляване на контрактилната активност на матката.
• Инхибитори на окситоцина. Окситоцинът е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата и се свързва чрез специални рецептори в матката, чиито брой нараства с напредване на бременността. При предтерминно раждане се цели въвеждането на медикамент, който да има противоположно действие на това на окситоцина, за да се намалят, или спрат маточните контракции. Антагонист на окситоцина е Атосибан.
• Когато плода е в срок под 34-та гестационна седмица, заедно с приложените медикаменти за отлагане на раждането, трябва да се направи и кортикостероидна профилактика, за да може белите му дробове да са подготвени в случай, че раждането не може да бъде спряно. Прилягат се по схема и целят да намалят риска от респираторен дистрес синдром на плода след раждането.
• Антибиотична профилактика. Тя се прави по- често в случаите, когато има и преждевременно пукнат околоплоден мехур, или има данни за инфекция на майката- повишени левкоцити, повишен С реактивен протеин.

     Родоразрешение при предтерминно раждане

В случаите, в които пациентката е имала предхождащо нормално раждане, независимо от срока, се предпочита тя да роди отново нормално, но само ако няма регистрирано фетално страдание. Недоносеният плод е по- склонен към хипоксия и ацидоза. Мониторирането на раждането се извършва с акушерски монитор и интерпретацията на записа се прави внимателно и отговорно от лекаря специалист. При най- малките съмнения за фетално страдание, трябва да се направи преоценка на метода на родоразрешение. Индикации за оперативно родоразрешение се определят от неправилните предлежания на плода, които се срещат по- често преди термин. Смята се, че при плодове с очаквано тегло под 1500грама, по- малко травматично е оперативното раждане с оглед понижаване на риска от интракраниални кръвоизливи, които могат да се получат ако недоносеният плод се роди по нормален механизъм. Изборът и начинът на родоразрешение се определят за всеки конкретен случай, като се вземат под внимание ползите и рисковете и от двата начина на раждане както за плода, така и за майката.