Бременността при човека продължава средно около 40 седмици. Този период се равнява на девет календарни и десет лунарни месеца ( лунарният месец има 28 дни ) или прибризително около 280 дни от първия ден на последната редовна менструация. Раждането е на термин когато стане в периода от 38-ма до 42-ра гестационна седмица. Преносена е тази бременност, която е продължила повече от 42 гестационни седмици ( 294 дни ). Бива два вида:
- Хронологично преносена бременност. При нея преносването е само в дни и най- често варирането в дните идва от късно настъпила овулация ( след 14-ти ден на цикъла ) и съответно по- късно станало оплождане. При хронологично преносената бременност, плода няма характерните за преносеност признаци.
- Биологично преносена бременност. Новороденото има характерни за преносено дете признаци, които са свързани с по- дълъг ръст, суха, набръчкана и лющеща се кожа, дълги нокти по крайниците, намалено количество верникс, лиспа на лануго косми по тялото и други.
Причините за преносване на бременността могат да бъдат от страна на майката, на плода, или комбинирани.
От страна на майката :
- Неточен термин- пациентката може да не помни с точност първия ден на последната редовна менструация, или да има по- дълъг от 28 дневен цикъл. Обикновено коригирането на вероятния термин на раждане ( ВТР ) става по време на биохимичния скрининг в 12-та гестационна седмица.
- Съществува теория за генетично унаследена склонност за преносване на бременността, тъй- като се среща по- често при бременни, чиито майки също са преносили. Смята се, че при първораждащи след 30 годишна възраст преносването е по- често. При жени, които са преносили първата си бременност, много вероятно е да преносят втората и последващите бременности.
- Хормонален дисбаланс, който се изразява в нарушено съотношение на гонадотропните хормони и понижено количество на естрогените особено на естриола. Намалени са също така нивата на калия, калция и ацетилхолина, което води до понижена контрактилната активност в миометриума ( мускулния слой ) на матката.
- Намалено количество на рецептори за окситоцин в матката. Оситоцинът е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата, има кратък полуживот- около 3-4 мин. и предизвиква маточни контракции, чрез свързването му с рецептори в матката, които към края на бременността значително нарастват по количество. При жени, които преносват е установено, че броят на тези рецептори за окситоцин в матката е понижен.
От страна на плода:
- Нарушения в развитието на ЦНС ( централна нервна система ) на плода. Наблюдава се при плодове с аненцефалия, хидроцефалия, микроцефалия, синдром на Даун и други. Нарушения в развитието на плода, водят до намален синтез на кортикостероиди, от които зависи пулсативното отделяне на простагландини, за които се знае, че имат голяма роля за започването на родилна дейност.
- Фетална надбъбречна хипоплазия
- Липса на фетална хипофиза ( рядко усложнение )
Клинична картина при преносена бременност.
Характерно за преносената бременност е намаляване на количеството на околоплодните води средно с 100-200мл. седмично. Заедно с пониженото количество на околоплодни води се губят бактерицидните им свойства, а това способства за повишен риск от фетални инфекции, в това число и фетална пневмония. Заради по- малкото количество околоплодни води след термин, може да се наблюдават и инциденти от страна на пъпната връв дължащи се на притискане, което да е причина за възникване на намален приток на кислород към плода- хипоксия и евентуално интраутеринна фетална смърт. Около и след термин се наблюдава „ презраване „ на плацентата. То е свързано с образуване на микротромби, калцификати и кисти в нейната структура, а това води до намаляване на площта която изхранва плода. Стига на хронична хипоксия, която пък би могла да е причина за интраутеринна ретардация ( изоставане ), или смърт на плода ако настъпи остро. Крайният стадии на стареенето на плацентата води до хронична плацентарна недостатъчност и свързаните с нея рискове за плода.
Признаци за преносване от страна на майката:
- Намалена коремна обиколка след 40-та гестационна седмица. Причината може да се дължи на намаленото количество околоплодна течност, или на интраутеринна ретардация- забавяне на растежа на плода.
- Повишена височина на фундус утери, дължащо се на факта, че плодът е с големи размери. Преносените плодове, често пъти са с по- големи размери от плодовете родени на термин. При тях обиколката на главата е по- голяма, което води до невъзможност на плода на навлезе в малкия таз на майката и поради тази причина да стои по- високо в матката.
- „Незряла“ маточна шийка. Обикновено на термин шийката се подготвя за предстоящото разширене и раждане. За незряла се определя тази маточна шийка, която на термин е сакрализирана, почти със запазена дължина ( около 4см. ) без разширение, а предлежащата част ( най- често главата на плода ) стои високо в таза и лесно може да да бъде избутана при преглед. За определяне степента на зрялост на маточната шийка е необходим акушерски преглед през влагалището.
Признаци за преносеност от страна на плода:
- Хронична хипоксия- монотонен ритъм на сърдечната честота на плода регистрирана с кардиотокографски монитор.
- Макрозомия- плод с тегло около и над 4000гр.
- Постматурният ( преносеният ) плод има някои основни характерни признаци определящи три стадия на преносеност според класификацията на Clifford. При първият стадии, кожата на плода е суха, лющеща се, набръчкана, но не е оцветена. Такива плодове са с дълги размери, удължени нокти по крайниците и удължена коса. При втори стадии освен описаните признаци на първи стадии има и мекониално ( зелено ) оцветени околоплодни води, плацента и пъпна връв. В трети стадии по Clifford, плода, плацентата, водите и пъпната връв са жълто оцветени, което означава, че е имало отделяне на мекониум от плода преди няколко дни, в последтвие жлъчният сок от мекониума се е отделил, а това е довело до жълтото оцветяване на кожата на плода и плодните придатъци. Жълто оцветен плод, води и плацента говорят за фетално страдание с давност поне два дни. Мекониумът се образува в храносмилателния тракт на плода по време на неговото интраутеринно развитие и не се отделя преди раждането. Ако обаче плодът е подложен на хипоксия, тя води до отпускане на неговия сфинктер и мекониумът се отделя в околоплодните води. Плодовете родени в трети стадии, са в силно увредено общо състояние и с опасност за живота.
Наблюдение на бременната след термин
От 34-та гестационна седмица, бременните трябва да правят ежеседмичен 20 минутен запис на сърдечната честота на плода. Това става в женските консултации и според кардиотокографският запис се определя какво е състоянието на плода, има, или няма фетално страдание. Едновременно с това се прави и ултразвуково изследване, което показва как нарства плода, измерва се количеството на околоплодната течност, правят се Доплерови измервания на кръвотока в пъпната арерия и средната мозъчна артерия и се следи за степента на зрялост на плацентата. След термин, пациентката трябва да прави всекидневен запис на сърдечната честота на плода, а след 41-ва гестационна седмица, е желателно да бъде хоспитализирана и под актично набюдение, за да се прецени начинът на родоразрешение.
Когато тоновете на плода са добри, шийката е започнала да се поготвя за раждането, а именно центрирала се е, намалила е дължината си и е започнала да се разширява, тогава е възможно да се предложи пациентката за индукция на раждането с Окситоцин. Индукцията е възможна, ако записите на плода не отчитат наличието на децелерации ( понижаване на сърдечната честота ), които могат да са признак на фетално страдание. Поради факта, че повечето постматурни плодове са с големи размери, раждането като цяло е протрахирано, има повече разкъсвания на мекия родилен канал и в повечето случаи патологични отклонения в протичането на плацентарния период. Разбира се, тези усложнения не се наблюдават при всяка преносена бременност.
Ако маточната шийка е незряла, плода е едър, околоплодните води са намалели и кардиотокографските записи показват наличие на фетално страдание, тогава пациентката се подготвя за оперетивно родоразрешение от планов, или спешен порядък в зависимост от състоянието на плода.
Преносената бременност е рискова бременност както за плода, така и за майката. За майката основните рискове са свързани с родилен травматизъм, чиято честота се увеличава с броя на дните след термин. За плода основните рискове идват от презряването на плацентата, намаляване на количеството на околоплодните води, от хроничната или остра хипоксия, които могат да доведат до интраутеринната му смърт. Всяка бременност, след термин трябва да бъде следена и консултирана като рискова.