Туморен маркер CA 125, туморен маркер HE 4 и изчисленият на база техните стойности ROMA index намират най- голямо приложение в диагностицирането на злокачествени процеси с произход от яйчникова тъкан. Ракът на яйчника- овариалният карцином е на трето място по честота сред онкогинекологичните заболявания в България и на шесто място сред онкологичните. Най- често се развива във възрастта след менопауза, но може да бъде диагностициран и при по- млади жени. Рискът за злокачествено заболяване на яйчниците се повишава след 40 годишна възраст, както и при наличие на фамилна обремененост. Смъртността е висока, а симптомите са неспецифични. Ако по време на рутинно гинекологично изследване с трансвагинална ехография се установи наличие на формация изхождаща малкия таз при жена в менопауза, не трябва да се изключва възможността за злокачествен овариален процес.
Процесите произхождащи от яйчниковата тъкан могат да са доброкачествени, злокачествени, или такива с гранична малигненост. Доброкачествените овариални тумори са обикновено едностранни, кръгловати, еднокамерни, с гладки стени, с ехонегативно съдържимо и рядко достигат големи размери. Малигнените овариални тумори са предимно солидни по размер, с неправилна форма, ехоразнородно съдържимо, многокамерни, с дебели стени, а понякога с наличие на папиларни разраствания във вътрешността им. Ако с ултразвуково изследване се установи наличие на някои от посочените признаци съмнителни за малигненост, се налага доуточняване на процеса чрез изследване на специфични за целта туморни маркери. При съмнение за овариален карцином се изследват най- често туморните маркери CA 125, HE 4, а на базата на техните стойности се използва алгоритъм за изчисление на риска за малигнен яйчников процес- ROMA index. За изследване на туморните маркери е достатъчна венозна кръв на пациента.
Туморен маркер CA 125 ( cancer antigen 125 ), известен още като раков антиген 125, карциномен антиген 125, антиген 125, MUC 16 или муцин 16 представлява протеин открит по повърхността на някои ракови клетки. Чрез изследването на този туморен маркер се определя количеството на този протеин в кръвта. Установено е, че този маркер се повишава предимно при злокачествени новообразувания на яйчника. Стойността на маркера може да бъде по- висока и при някои физиологични и доброкачествени заболявания като миома на матката, бременност в първи триместър, ендометриозна киста на яйчника, тазово възпалителна болест, менструация. Изследването на туморен маркер CA 125 не се препоръчва за ранен скрининг за търсене за злокачествени процеси в яйчниците именно поради факта, че стойността му може да е по- висока и при други състояния. Около 80% от жените с напреднал стадии на овариален карцином обаче са с повишени нива на протеина муцин 16 в кръвта. Това прави туморния маркер CA 125 изключително полезен показател за тяхното откриване. Изследването на туморния маркер може да се използва и при жени с по- висок риск за развитие на карцином на яйчниците. В тази рискова група влизат:
- Пациентки с фамилна анамнеза за злокачествени новообразувания с произход от яйчниците
- При наличие на специфични мутации в ДНК BRCA1 breast canser gene1 ( ген за рак на гърдата ), или BRCA2- breast cancer gene2. Жените с мутация на BRCA1 имат от 35 до 70% по- висок риск за развитие на рак на яйчника в сравнение с жените, които нямат тази мутация.
- Напреднала възраст
- Липса на бременности и раждания
- При жени лекувани по повод на безплодие с медикамента Кломифенцитрат- Кломид за период повече от една година.
- Затлъстяване
- Прием на хормонозаместителна терапия след менопауза за период от повече от пет години
- Раса. По- голяма е честотата на заболяването сред европеидната раса.
Изследването на туморния маркер CA 125 след проведена операция и химиотерапия се прави на всеки 2 до 4 месеца през първите 2 години. След това маркерът се изследва на всеки 6 месеца в продължение на 3 години, а след това веднъж годишно. Ако нивата на туморния маркер намаляват, това обикновено означава, че е налице отговор към проведеното лечение. Повишени нива на CA 125 при липса на клинични данни за рецидив, или при липса на данни от образната диагностика е индикация за биохимичен рецидив. Той предшества с няколко месеца клинично установения рецидив и поради тази причина е много информативен. При наличие на метастази MUC 16 муцин 16 се изследва, за да се установи дали яйчниците са първичното огнище. Изследването се прави след взимане на венозна кръв в епруветка за серум с гел. Епруветката с кръв се центрофугира и отделеният серум се изследва за раков антиген 125. Освен венозна кръв, може да се изследват още и плеврална, или перитонеална течност. Серумните нива на CA 125 обикновено намаляват с възрастта и настъпването на менопауза. Нормални стойности варират от 0- 35 U/ml. Стойности над тази, изискват допълнително уточняване.
Туморен маркер HE 4- human epididymis protein 4 принадлежи към групата на протеините с 4 дисулфидни ядра. Първоначално е открит в епителиума на дисталния епидидимис ( надсеменник ) и е наречен протеазен инхибитор участващ в съзряването на сперматозоидите. По- късно е открит и в епителните клетки на дихателната и репродуктивната система. Туморният маркер се повишава при овариален карцином от епителен произход, което го прави много надежден особено при комбинирано изследване с CA 125. За разлика от липсата на подготовка преди изследването на CA 125, при HE 4 има някои правила, които пациентката трябва да е спазила:
- Ограничаване приема на мазни и пушени храни поне един ден преди изследването
- Да не се е хранила поне 4 часа преди взимането на венозна кръв
- Да не е приемала газирани напитки
- Да не е имала физическо и емоционално натоварване
- Да не е консумирала лекарства и да не е пушила поне 30 минути преди изследването.
Методът на изследването е имунохимилуминесцентен анализ. Същността се крие в специфичната реакция на антителата произведени в отговор на образуваните ракови антигени включително и HE 4. Нормалното ниво на туморния маркер при здрави жени е с показател от 0 до 140 pmol/l.
Увеличени стойности на туморния маркер освен при рак на яйчниците ( в над 90 % от случаите ), може да има и при рак на гърдата, рак на ендометриуама и по- рядко при рак на белия дроб. HE 4 има по- висока диагностична специфичност от CA 125 за отдиференциране на доброкачествени от злокачествени формации в малкия таз, особено при диференциална диагноза с ендометриоза. Комбинирането на двата туморни маркера в изследването е много информативно. При повечето пациентки с овариален карцином са повишени и двата туморни маркера. По- редки са случаите, в които е повишен само единия, което предполага гинекологични доброкачествени заболявания.
ROMA- Risk of Ovarian Malignancy Algorithm. През 2009г многоцентрово клинично проучване валидира предсказващ модел оценяващ риска за овариален карцином при жени с формация в малкия таз използвайки данните от двата туморни маркера HE 4 и CA 125.
Очаквани стойности:
- Пременопаузални пациентки HE 4 до 70 pmol/ml ROMA до 7,4%- нисък риск.
- Постменопаузални пациентки HE 4 до 140 pmol/ml ROMA до 25.3%- нисък риск. Стойности над тези се определят като висок риск за развитие на неопластично заболяване от овариален произход, като разбира се се взимат под внимание и стойността на другите два маркера.
ROMA не се използва за скрининг, а винаги се интерпретира в комбинация с други терапевтични и диагностични методи. ROMA алгоритъм не може да бъде използван при жени, които вече са лекувани за неопластични заболявания, при бременни жени и при такива под 18 години. Резултатите от назначените изследвания трябва да се коментират и интерпретират само от специалист. При наличие на промяна в стойността на туморните маркери съчетана с установени ултразвукови изменения, както и при възраст над 40г се изисква оперативно лечение и хистологично верифициране на процеса.